<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="en">
	<id>https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_5</id>
	<title>BG/Бхагавад-гӣта̄ 5 - Revision history</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_5"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_5&amp;action=history"/>
	<updated>2026-11-17T08:49:41Z</updated>
	<subtitle>Revision history for this page on the wiki</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.45.3</generator>
	<entry>
		<id>https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_5&amp;diff=490805&amp;oldid=prev</id>
		<title>Anurag: Bhagavad-gita Compile Form edit</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_5&amp;diff=490805&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2020-08-10T17:09:29Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Bhagavad-gita Compile Form edit&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;New page&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[Category:Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|B05]]&lt;br /&gt;
[[Category:BG/Бхагавад-гӣта̄ - Chapter 5|5]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:left&amp;quot;&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5| ПЕТА ГЛАВА: Карма йога – дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 4| ЧЕТВЪРТА ГЛАВА]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 4|ЧЕТВЪРТА ГЛАВА]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 6|ШЕСТА ГЛАВА]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 6| ШЕСТА ГЛАВА]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[File:BG-chapter_next.png|308px|right|link=]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;Prabhupada&amp;#039;s purports can be seen by clicking on the verse link&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.1|ТЕКСТ 5.1]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.2|ТЕКСТ 5.2]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.3|ТЕКСТ 5.3]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.4|ТЕКСТ 5.4]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄нкхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.5|ТЕКСТ 5.5]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.6|ТЕКСТ 5.6]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.7|ТЕКСТ 5.7]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.8-9|TEXTS 5.8-9]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.10|ТЕКСТ 5.10]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.11|ТЕКСТ 5.11]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.12|ТЕКСТ 5.12]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.13|ТЕКСТ 5.13]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.14|ТЕКСТ 5.14]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.15|ТЕКСТ 5.15]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.16|ТЕКСТ 5.16]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.17|ТЕКСТ 5.17]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.18|ТЕКСТ 5.18]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.19|ТЕКСТ 5.19]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.20|ТЕКСТ 5.20]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.21|ТЕКСТ 5.21]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.22|ТЕКСТ 5.22]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.23|ТЕКСТ 5.23]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.24|ТЕКСТ 5.24]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.25|ТЕКСТ 5.25]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.26|ТЕКСТ 5.26]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.27-28|TEXTS 5.27-28]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.29|ТЕКСТ 5.29]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 4| ЧЕТВЪРТА ГЛАВА]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 4|ЧЕТВЪРТА ГЛАВА]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 6|ШЕСТА ГЛАВА]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 6| ШЕСТА ГЛАВА]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Anurag</name></author>
	</entry>
</feed>