<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="en">
	<id>https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_2</id>
	<title>BG/Бхагавад-гӣта̄ 2 - Revision history</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_2"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_2&amp;action=history"/>
	<updated>2026-11-17T08:44:55Z</updated>
	<subtitle>Revision history for this page on the wiki</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.45.3</generator>
	<entry>
		<id>https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_2&amp;diff=490798&amp;oldid=prev</id>
		<title>Anurag: Bhagavad-gita Compile Form edit</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_2&amp;diff=490798&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2020-08-10T17:06:20Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Bhagavad-gita Compile Form edit&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;New page&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[Category:Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|B02]]&lt;br /&gt;
[[Category:BG/Бхагавад-гӣта̄ - Chapter 2|2]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:left&amp;quot;&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2| ВТОРА ГЛАВА: Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 1| ПЪРВА ГЛАВА]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 1|ПЪРВА ГЛАВА]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 3|ТРЕТА ГЛАВА]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 3| ТРЕТА ГЛАВА]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[File:BG-chapter_next.png|308px|right|link=]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;Prabhupada&amp;#039;s purports can be seen by clicking on the verse link&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.1|ТЕКСТ 2.1]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Сан̃джая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кр̣ш̣н̣а, изрича следните думи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.2|ТЕКСТ 2.2]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.3|ТЕКСТ 2.3]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.4|ТЕКСТ 2.4]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Арджуна каза: О, покорителю на враговете, О, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.5|ТЕКСТ 2.5]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.6|ТЕКСТ 2.6]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.7|ТЕКСТ 2.7]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.8|ТЕКСТ 2.8]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.9|ТЕКСТ 2.9]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Сан̃джая каза: След като изрече тези слова, Арджуна, покорителят на враговете, каза на Кр̣ш̣н̣а: „Говинда, аз няма да се сражавам“. И замълча.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.10|ТЕКСТ 2.10]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.11|ТЕКСТ 2.11]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.12|ТЕКСТ 2.12]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.13|ТЕКСТ 2.13]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.14|ТЕКСТ 2.14]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.15|ТЕКСТ 2.15]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.16|ТЕКСТ 2.16]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.17|ТЕКСТ 2.17]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.18|ТЕКСТ 2.18]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.19|ТЕКСТ 2.19]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.20|ТЕКСТ 2.20]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.21|ТЕКСТ 2.21]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.22|ТЕКСТ 2.22]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.23|ТЕКСТ 2.23]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.24|ТЕКСТ 2.24]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.25|ТЕКСТ 2.25]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.26|ТЕКСТ 2.26]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.27|ТЕКСТ 2.27]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.28|ТЕКСТ 2.28]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.29|ТЕКСТ 2.29]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.30|ТЕКСТ 2.30]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.31|ТЕКСТ 2.31]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.32|ТЕКСТ 2.32]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.33|ТЕКСТ 2.33]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.34|ТЕКСТ 2.34]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Хората вечно ще говорят за позора ти, а за уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.35|ТЕКСТ 2.35]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.36|ТЕКСТ 2.36]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Враговете ще започнат да те хулят и да се присмиват на слабостта ти. Какво би могло да бъде по-мъчително за теб?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.37|ТЕКСТ 2.37]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.38|ТЕКСТ 2.38]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.39|ТЕКСТ 2.39]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.40|ТЕКСТ 2.40]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.41|ТЕКСТ 2.41]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.42-43|TEXTS 2.42-43]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.44|ТЕКСТ 2.44]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.45|ТЕКСТ 2.45]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.46|ТЕКСТ 2.46]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.47|ТЕКСТ 2.47]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.48|ТЕКСТ 2.48]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, Арджуна, изпълнявай дълга си невъзмутимо, без привързаност към успех или поражение. Такова самообладание се нарича йога.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.49|ТЕКСТ 2.49]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.50|ТЕКСТ 2.50]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.51|ТЕКСТ 2.51]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.52|ТЕКСТ 2.52]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Когато разумът ти се измъкне от гъстата гора на илюзията, ще станеш равнодушен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.53|ТЕКСТ 2.53]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.54|ТЕКСТ 2.54]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.55|ТЕКСТ 2.55]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.56|ТЕКСТ 2.56]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.57|ТЕКСТ 2.57]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.58|ТЕКСТ 2.58]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.59|ТЕКСТ 2.59]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.60|ТЕКСТ 2.60]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Сетивата са толкова силни и необуздани, о, Арджуна, че насила отклоняват ума дори на здравомислещ човек, стремящ се да ги контролира.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.61|ТЕКСТ 2.61]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.62|ТЕКСТ 2.62]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.63|ТЕКСТ 2.63]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.64|ТЕКСТ 2.64]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.65|ТЕКСТ 2.65]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.66|ТЕКСТ 2.66]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.67|ТЕКСТ 2.67]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.68|ТЕКСТ 2.68]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Затова, о, силноръки, този, който е отдръпнал сетивата от сетивните обекти, несъмнено притежава устойчива интелигентност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.69|ТЕКСТ 2.69]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.70|ТЕКСТ 2.70]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.71|ТЕКСТ 2.71]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.72|ТЕКСТ 2.72]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 1| ПЪРВА ГЛАВА]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 1|ПЪРВА ГЛАВА]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 3|ТРЕТА ГЛАВА]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 3| ТРЕТА ГЛАВА]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Anurag</name></author>
	</entry>
</feed>