<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="en">
	<id>https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_17</id>
	<title>BG/Бхагавад-гӣта̄ 17 - Revision history</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_17"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_17&amp;action=history"/>
	<updated>2026-11-17T08:54:22Z</updated>
	<subtitle>Revision history for this page on the wiki</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.45.3</generator>
	<entry>
		<id>https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_17&amp;diff=490827&amp;oldid=prev</id>
		<title>Anurag: Bhagavad-gita Compile Form edit</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_17&amp;diff=490827&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2020-08-10T17:15:45Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Bhagavad-gita Compile Form edit&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;New page&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[Category:Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|B17]]&lt;br /&gt;
[[Category:BG/Бхагавад-гӣта̄ - Chapter 17|17]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:left&amp;quot;&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17| СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА: Видовете вяра]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 16| ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 16|ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 18|ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 18| ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[File:BG-chapter_next.png|308px|right|link=]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;Prabhupada&amp;#039;s purports can be seen by clicking on the verse link&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.1|ТЕКСТ 17.1]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, какво е положението на тези, които не следват принципите на писанията, а отдават почит според собственото си въображение? Дали те са в добро, в страст или в невежество?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.2|ТЕКСТ 17.2]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Върховната Божествена Личност каза: В съответствие с гун̣ите на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде три вида: в добро, в страст или в невежество. Сега чуй за това.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.3|ТЕКСТ 17.3]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.4|ТЕКСТ 17.4]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.5-6|TEXTS 17.5-6]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.7|ТЕКСТ 17.7]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Дори храната, която всеки предпочита, е три вида, според трите гун̣и на материалната природа. Същото се отнася и за жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността. Сега чуй за разликата между тях.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.8|ТЕКСТ 17.8]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Храните, ценени от хората в гун̣ата на доброто, увеличават продължителността на живота, пречистват съществуването и дават сила, здраве, щастие и задоволство. Тези храни са сочни, мазни, пълноценни и приятни за сърцето.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.9|ТЕКСТ 17.9]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Храни, които са твърде горчиви, твърде кисели, солени, люти, пикантни, сухи или горещи, се ценят от хората в гун̣ата на страстта. Такива храни причиняват нещастие, страдание и болест.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.10|ТЕКСТ 17.10]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Храна, приготвена повече от три часа, преди да бъде ядена; храна безвкусна, разлагаща се и воняща; храна, съставена от остатъци и продукти, които не бива да се докосват, е приятна за хората в гун̣ата на невежеството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.11|ТЕКСТ 17.11]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.12|ТЕКСТ 17.12]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, пръв сред Бха̄ратите, трябва да знаеш, че жертвоприношението, извършвано за материална изгода или от гордост, е в гун̣ата на страстта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.13|ТЕКСТ 17.13]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Всяко жертвоприношение, изпълнено против правилата на писанията, без да се раздава праса̄дам (духовна храна), без да се пеят ведически химни, без възнаграждение за свещениците и без вяра, се определя в гун̣ата на невежеството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.14|ТЕКСТ 17.14]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Въздържанието на тялото предполага обожание на Бога, почитане на бра̄хман̣ите, духовния учител и висшестоящите, като бащата и майката; също и чистота, простота, целомъдрие и ненасилие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.15|ТЕКСТ 17.15]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.16|ТЕКСТ 17.16]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.17|ТЕКСТ 17.17]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от хора, които не очакват материална изгода, а го правят единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.18|ТЕКСТ 17.18]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Въздържание, извършено от гордост и с цел да се спечели внимание, почит и преклонение, е в гун̣ата на страстта. То е непостоянно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.19|ТЕКСТ 17.19]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Въздържанието, извършено от глупост, чрез себеизтезание или за да се наранят и унищожат другите, се определя в гун̣ата на невежеството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.20|ТЕКСТ 17.20]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.21|ТЕКСТ 17.21]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Благотворителност, извършена за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в гун̣ата на страстта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.22|ТЕКСТ 17.22]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящо внимание и уважение, е в гун̣ата на невежеството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.23|ТЕКСТ 17.23]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; От началото на сътворението трите думи ом тат сат се използват за обозначаване на Върховната Абсолютна Истина. Тези думи-символи се употребяват от бра̄хман̣ите във ведическите химни и по време на жертвоприношенията за удовлетворение на Върховния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.24|ТЕКСТ 17.24]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Ето защо, когато извършват жертвоприношения, въздържания или благотворителност в съответствие с правилата на писанията, трансценденталистите започват с ом, за да достигнат Върховния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.25|ТЕКСТ 17.25]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; Различните жертвоприношения, въздържания и благотворителност трябва да се извършват с думата „тат“, без желание за материални резултати. Целта на тези трансцендентални дейности е освобождение от материалното оплитане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.26-27|TEXTS 17.26-27]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, сине на Пр̣тха̄! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.28|ТЕКСТ 17.28]]:&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; О, сине на Пр̣тха̄, жертвоприношения, въздържания или благотворителност без вяра във Върховния са нещо временно. Те се наричат „асат“ и са безполезни както в този, така и в следващия живот.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 16| ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 16|ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 18|ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 18| ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Anurag</name></author>
	</entry>
</feed>