<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="en">
	<id>https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_14.16</id>
	<title>BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.16 - Revision history</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_14.16"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_14.16&amp;action=history"/>
	<updated>2026-11-17T09:05:55Z</updated>
	<subtitle>Revision history for this page on the wiki</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.45.3</generator>
	<entry>
		<id>https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_14.16&amp;diff=486454&amp;oldid=prev</id>
		<title>Navakishora Mukunda: Bhagavad-gita Compile Form edit</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_14.16&amp;diff=486454&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2020-07-29T12:51:04Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Bhagavad-gita Compile Form edit&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;New page&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[Category:BG/Бхагавад-гӣта̄ - Chapter 14|B16]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:left&amp;quot;&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 14| ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА: Трите гун̣и на материалната природа]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.15| BG 14.15]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.15|BG 14.15]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.17|BG 14.17]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.17| BG 14.17]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
{{RandomImage|Bulgarian}}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== ТЕКСТ 16 ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;verse&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;карман̣ах̣ сукр̣тася̄хух̣&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;са̄ттвикам нирмалам пхалам&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;раджасас ту пхалам дух̣кхам&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;агя̄нам тамасах̣ пхалам&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== Дума по дума ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;synonyms&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
карман̣ах̣ – от работа; су-кр̣тася – благочестива; а̄хух̣ – се казва; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; нирмалам – пречистен; пхалам – резултатът; раджасах̣ – от гун̣ата на страстта; ту – но; пхалам – резултатът; дух̣кхам – страдание; агя̄нам – безсмислица; тамасах̣ – от гун̣ата на невежеството; пхалам – резултатът.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== Превод ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;translation&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
Резултатът от благочестивата дейност е чист и се намира в гун̣ата на доброто. Дейността в гун̣ата на страстта завършва със страдание, а дейността в гун̣ата на невежеството приключва с безсмислие.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== Коментар ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;purport&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
ПОЯСНЕНИЕ: Резултатът от благочестивите дейности в гун̣ата на доброто е чист. Затова мъдреците, свободни от илюзията, са постоянно щастливи. А дейностите в гун̣ата на страстта водят до страдание. Всеки опит за постигане на щастие в материалния свят е обречен на провал. Например ако някой иска да притежава небостъргач, през колко страдания ще трябва да премине, преди да го построи! Финансистът с големи мъки трябва да събере необходимите средства, а работниците, наети да построят сградата, ще трябва да положат тежък труд. Страданията са налице. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че всяка дейност, извършена под влияние на гун̣ата на страстта, влече след себе си неизброими страдания. Сигурно съществува и малко въображаемо щастие – „Имам тази къща“ или „Притежавам тези пари“, – но това не е истинско щастие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Що се отнася до дейността в гун̣ата на невежеството, действащият е лишен от знание; всичките му дейности завършват със страдание в настоящето, а в бъдеще – с преминаване към животинско съществуване. Съществуването на животните е изпълнено със страдания, макар, омаяни от илюзорната енергия ма̄я̄, те да не разбират това. Клането на невинни животни също е последица от гун̣ата на невежеството. Убийците на животни не знаят, че в бъдеще техните жертви ще получат подходящо тяло, за да ги убият. Това е законът на природата. Ако някой в човешкото общество извърши убийство, ще получи смъртна присъда. Това е законът на държавата. Поради невежество хората не си дават сметка, че съществува всеобща държава под властта на Върховния Бог. Всяко живо създание е рожба на Върховния и Той не допуска дори една мравка да бъде убита безнаказано. За това трябва да се плати. Да си позволяваш да убиваш животни за удоволствие на езика си е най-грубият вид невежество. Не е нужно човешко същество да убива животни – Бог му е осигурил най-разнообразна прекрасна храна. Ако някой все пак си позволява да яде месо, без съмнение, той действа в гуната на невежеството и си осигурява мрачно бъдеще. От всички убийства на животни, най-тежък грях е убийството на крави, защото кравата ни доставя голямо удоволствие с млякото си. Убийството на крава е акт на най-дълбоко невежество. Във ведическата литература (Р̣г Веда 9.46.4) думите гобхих̣ прӣн̣ита-матсарам посочват, че този, който с удоволствие пие краве мляко и в същото време желае да убие крава, се намира в най-дълбоко невежество. Във ведическата литература има и молитва, която гласи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
намо брахман̣я-дева̄я&lt;br /&gt;
го-бра̄хман̣а-хита̄я ча&lt;br /&gt;
джагад-дхита̄я кр̣ш̣н̣а̄я&lt;br /&gt;
говинда̄я намо намах̣&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
„Мой Господи, Ти си покровителят на кравите и брахманите, Ти си доброжелателят на човешкото общество и на целия свят“ (Виш̣н̣у Пура̄н̣а 1.19.65). В тази молитва специално се подчертава покровителството над кравите и бра̄хман̣ите. Бра̄хман̣ите са символ на духовно знание, а кравите са символ на най-ценната храна; тези две живи същества – бра̄хман̣ите и кравите – трябва да бъдат всячески защитавани. Това е истински напредък на цивилизацията. Съвременното човешко общество пренебрегва духовното знание, а поощрява убиването на крави. В такъв случай е очевидно, че то се движи в погрешна посока и подписва собствената си присъда. Цивилизация, която води хората към това да станат животни в следващия си живот, със сигурност не е човешка цивилизация. Без съмнение, съвременната човешка цивилизация е дълбоко заблудена от гун̣ите на страстта и невежеството. Тази епоха крие множество опасности и всички народи трябва да се възползват от най-лесния метод – Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да спасят човечеството от голяма катастрофа.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.15| BG 14.15]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.15|BG 14.15]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.17|BG 14.17]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.17| BG 14.17]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Navakishora Mukunda</name></author>
	</entry>
</feed>