<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="en">
	<id>https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_13.5</id>
	<title>BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.5 - Revision history</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://vanipedia.org/w/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=BG%2F%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_13.5"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_13.5&amp;action=history"/>
	<updated>2026-11-17T08:51:36Z</updated>
	<subtitle>Revision history for this page on the wiki</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.45.3</generator>
	<entry>
		<id>https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_13.5&amp;diff=486412&amp;oldid=prev</id>
		<title>Navakishora Mukunda: Bhagavad-gita Compile Form edit</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://vanipedia.org/w/index.php?title=BG/%D0%91%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D3%A3%D1%82%D0%B0%CC%84_13.5&amp;diff=486412&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2020-07-29T12:31:09Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Bhagavad-gita Compile Form edit&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;New page&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[Category:BG/Бхагавад-гӣта̄ - Chapter 13|B05]]&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:left&amp;quot;&amp;gt;&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[Bulgarian - Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е|Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 13| ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА: Природата, наслаждаващият се и съзнанието]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.4| BG 13.4]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.4|BG 13.4]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.6-7|BG 13.6-7]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.6-7| BG 13.6-7]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
{{RandomImage|Bulgarian}}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== ТЕКСТ 5 ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;verse&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;р̣ш̣бхир бахудха̄ гӣтам&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;чхандобхир вивидхаих̣ пр̣тхак&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;брахма сӯтра-падаиш чаива&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
:&amp;#039;&amp;#039;хетумадбхир винишчитаих̣&amp;#039;&amp;#039;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== Дума по дума ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;synonyms&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
р̣ш̣ибхих̣ – от мъдреците; бахудха̄ – по много начини; гӣтам – описани; чхандобхих̣ – с ведически химни; вивидхаих̣ – различни; пр̣тхак – различно; брахма сӯтра – на Веда̄нта; падаих̣ – със сентенциите; ча – също; ева – несъмнено; хету-мадбхих̣ – с причината и следствието; винишчитаих̣ – сигурен.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== Превод ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;translation&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веда̄нта сӯтра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==== Коментар ====&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div class=&amp;quot;purport&amp;quot;&amp;gt;&lt;br /&gt;
ПОЯСНЕНИЕ: Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е най-висшият авторитет в тълкуването на това знание. Въпреки това обичайно е компетентните учени и авторитети да привеждат доказателства от предшестващите ги авторитети. Кр̣ш̣н̣а обяснява спорния въпрос за различието и единството на душата и Свръхдушата, като се позовава на Веда̄нта, която се приема за авторитетна книга. Най-напред Той казва: „Това е според различните мъдреци“. Що се отнася до мъдреците, освен него самия, велик мъдрец е и Вя̄садева (авторът на Веда̄нта сӯтра). Във Веда̄нта сӯтра се дава съвършено обяснение на двойствеността. Бащата на Вя̄садева, Пара̄шара, също велик мъдрец, пише в книгите си по религия: ахам твам ча татха̄нйе… – „Ние – ти, аз и другите живи същества – всички сме трансцендентални, въпреки че се намираме в материални тела. Сега сме попаднали под влияние на трите гун̣и на материалната природа според индивидуалната ни карма. Затова някои имат по-висша позиция, а други – по-нисша. По-висшите и по-нисшите форми съществуват поради невежество и се проявяват в неограничен брой живи същества. Но Свръхдушата е непогрешима, не е замърсена от трите качества на природата и е трансцендентална“. Същото разграничение между душата, Свръхдушата и тялото се прави и в най-древните Веди, и по-специално в Кат̣ха-Упаниш̣ад. Има много велики мъдреци, които са обяснявали това, и Пара̄шара е приеман за най-авторитетен между тях.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Думата чхандобхих̣ се отнася до различните ведически произведения. Например Таиттирӣя Упаниш̣ад, който е част от Яджур Веда, описва природата, живото същество и Върховния Бог.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както вече беше обяснено, кш̣етра е полето на дейностите и съществуват два вида кш̣етра-гя: индивидуалното живо същество и върховното живо същество. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.5.1) се казва: брахма пуччхам пратиш̣т̣ха̄. Първоначално енергията на Върховния Бог се проявява като анна-мая, т.е. зависимостта на съществуванието ни от храната. Това е материалистическо осъзнаване на Върховния. След постигане на Абсолютната Истина под формата на храна човек може да я осъзнае като пра̄н̣а-мая – в признаците на живот или в различните форми на живот. А на равнището гя̄на-мая живото същество не само осъзнава различните проявления на живота, но започва да мисли, да чувства и да желае. След това идва Брахман реализация, наречена вигя̄на-мая; при нея живото същество престава да отъждествява себе си с ума и признаците на живот в тялото. Следващият и най-висш етап на самопознанието е а̄нанда-мая – осъзнаване на изпълнената с блаженство природа на Брахман. И така, съществуват пет равнища на постигането на Брахман, които се наричат брахма-пуччхам. От тях първите три – анна-мая, пра̄н̣а-мая и гя̄на-мая – се отнасят към полето на дейностите на живите същества. Върховният Бог, наречен а̄нанда-мая, е трансцендентален към всички тези полета на дейността. Веда̄нта сӯтра също описва Върховния: а̄нанда-майо &amp;#039;бхя̄са̄т – Бог, Върховната Личност, по природа е изпълнен с радост. За да се наслаждава на трансценденталното си блаженство, Той проявява своята енергия като вигя̄на-мая, пра̄н̣а-мая, гя̄на-мая и анна-мая. В полето на дейностите живото същество се счита за наслаждаващо се, но а̄нанда-мая е нещо различно от него. Това означава, че ако живото същество реши да се наслаждава, като се обедини с а̄нанда-мая, то постига съвършенство. Такова е истинското положение на Бога, върховния познавач на полето, живото същество – подчинения познавач, и природата – полето на дейностите. Всички тези истини могат да бъдат открити във Веда̄нта сӯтра, наричана още Брахма сӯтра.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тук се споменава, че сентенциите на Брахма сӯтра са логически свързани на принципа на причината и следствието. Някои от сӯтрите, или афоризмите, са: на вияд ашрутех̣ (2.3.2), на̄тма̄ шрутех̣ (2.3.18) и пара̄т ту тач-чхрутех̣ (2.3.40). С първата сентенция се обозначава полето на дейностите, с втората – живото същество, а с третата – Върховният Бог, който е суммум бонум сред цялото многообразие от проявени същества.&lt;br /&gt;
&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;div style=&amp;quot;float:right&amp;quot;&amp;gt;[[File:Go-previous.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.4| BG 13.4]] &amp;#039;&amp;#039;&amp;#039;[[BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.4|BG 13.4]] - [[BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.6-7|BG 13.6-7]]&amp;#039;&amp;#039;&amp;#039; [[File:Go-next.png|link=BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.6-7| BG 13.6-7]]&amp;lt;/div&amp;gt;&lt;br /&gt;
__NOTOC__&lt;br /&gt;
__NOEDITSECTION__&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Navakishora Mukunda</name></author>
	</entry>
</feed>